Лактоферин като превенция на COVID-19

Пандемията COVID-19, създаде необходимостта от множество медицински изпитвания на медикаменти за лечение на последната.
Голяма част от медикаментите, които в началото на пандемията се смятаха за ефективни, в настоящия момент медицинската наука отхвърли.
Особенностите на разпространение и симптомите които проявяват болните на COVID-19 наложи да се търсят препарати,оказващи лечебен и профилактични ефект, базирани на антивирусно действие и имуномодулиращ ефект.

Проучване на учени от Тайланд и Китай публикувани през април 2020г. показва обнадеждаващи данни относно приложението на Лактоферин който е и активната съставка която се съдържаща в продуктите с марка Биозин и Кависепт относно профилактика и начално лечение на COVID-19 инфекция.

Новата пандемия с коронавирус (COVID-19), започнала през 2019 г., бързо се разгръща по света, въпреки предприетите драстични обществени и лични здравни мерки. Противовирусните препарати и хранителните добавки бяха предложени като потенциално полезни средства срещу SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява COVID-19), но малко от тях са клинично установени като такива.
Лактоферинът (Lf) е естествено произвеждан и нетоксичен гликопротеин, който се предлага за перорален прием под формата на хранителна добавка и за него е доказана антивирусна ефикасност in vitro спрямо широк набор от вируси, включително SARS-CoV, тясно свързан с коронавируса SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява COVID-19). Освен това Lf притежава уникално имуномодулаторно и противовъзпалително действие, което може да бъде конкретно свързано с патофизиологията на тежките случаи на COVID-19. Ние разглеждаме прилежащите биологични механизми на Lf като антивирусен и имунен регулатор и предлагаме неговия уникален потенциал като превантивно и съпътстващо лечение при COVID-19.
Надяваме се, че по-нататъшните изследвания и разработването на хранителни добавки с Lf ще определят ролята му при COVID-19.

LF за потенциална превенция и лечение на COVID-19
Установено е, че Lf експериментално инхибира навлизането на вируса чрез закрепването му към HSPG на повърхността на клетките на гостоприемника при заболели с коронавирус мишки (de Haan и автори, 2005), при човешки коронавируси hCOV-NL63 (Milewska и автори, 2014) и при псевдотип SARS-CoV (Lang и автори, 2011). Съществуват все още непубликувани изследвания за ефекта от Lf върху SARS- CoV-2 и неговото навлизане в клетките на гостоприемника. Независимо от това, предвид възприетия към момента модел на „сърфиране на вируса“ за ролята на HSPG по клетъчната повърхност (Burckhardt и Greber, 2009), според който навлизащите частички вириони „сърфират“ от местата на закрепване с HSPG със слаб афинитет към рецептори на навлизане със силен афинитет под формата на инвазия, заедно с хомологията на структурите на шиповидните протеини на SARS-CoV и SARS-CoV-2, както и това, че и двата вируса зависят от един и същ ACE2 рецептор, за да навлязат в клетките (Hoffmann и автори, 2020), сме убедени в твърдението си, че е налице подобен механизъм, при който HSPG служат като места за закрепване на SARS-CoV-2, които струпват вируса върху клетъчната повърхност и улесняват специфичните рецептори на навлизане като ACE2. Ето защо е вероятно Lf да може да инхибира инвазията на SARS-CoV-2 при микромоларни концентрации и по начин, зависещ от дозата, както е при SARS-CoV (Lang и автори, 2011).
Друг важен аспект на биоактивността на Lf се свързва с неговите имуномодулаторни и противовъзпалителни свойства. По-конкретно при вирусните инфекции, степента на имунния отговор и възпалението са тези, които допринасят за остротата на заболяването и това е особено валидно за COVID-19.
Нагласите към момента предполагат, че смъртността от COVID-19 не се дължи просто на вирусна инфекция, но е в резултат от синдром на цитокиновата буря при определени пациенти, свързан с хипервъзпаление, което води до остър респираторен дистрес и последваща смъртност (Mehta и автори, 2020). Цитокиновият профил при тежките случаи на COVID-19 се характеризира с нараствания в нивата на цитокините и реактивите от острата фаза на заболяването като интерлевкин IL-6, тумор некросис фактор-α (TNFα) и феритин. В това отношение Lf намалява нивата на IL-6, TNFα (Zimecki и автори, 1998) и феритин (Rosa и автори, 2017) в експериментална среда, симулираща сепсис. Ако хипотезата, че Lf може да модулира свръхреакцията на имунната система и механизмите на възпалението в отговор на вирусната инфекция, е вярна, то Lf би могъл да бъде кандидат за придружаващо лечение за по-тежките случаи на COVID-19.

Извод
През последните 30 години бе постигнат голям напредък за изясняване на множеството функции на лактоферина (Lf) като противовирусен агент, както и като уникална противовъзпалителна и имуномодулаторна молекула. Представихме експерименталната, както и клиничната обосновка за употребата му при COVID-19, но са необходими по-нататъшни изследвания за потвърждаване на свойството му да инхибира вируса, както и клинични проучвания, които да изяснят дозировката и ефикасността му и така да бъде потвърден потенциала на Lf за превенция на SAR-CoV-2, както и за лечение на COVID-19.

За по подробна информация, относно публикацията вижте следния линк: https://www.researchgate.net/profile/Raymond_Chang4/publication/340464937_Lactoferrin_as_potential_preventative_and_treatment_for_COVID-19/links/5e8ba8c2a6fdcca789fbdb46/Lactoferrin-as-potential-preventative-and-treatment-for-COVID-19.pdf