Frequently Asked Questions

Имуностимуланти

Имуностимулантите са вещества – нутриенти или медикаменти, които повишават имунитета чрез задействане или подобряване някои от компонентите на имунната система.

Класификация

Съществуват следните два главни вида имуностимуланти:

  1. Специфични – осигуряват антигенна специфичност на имунния отговор, като напр. ваксини или всеки антиген.
  2. Неспецифични – функционират независимо от антигенната специфичност, увеличавайки имунния отговор на друг антиген или стимулирайки елементите на имунната система, които са без антигенна специфичност, като напр. адюванти.

Неспецифични

Много ендогенни вещества са неспецифични имуностимулатори. Известно е, че женските полови хормони стимулират както адаптивната, така и вродената имунна реакция. Някои автоимунни заболявания, като лупус еритематозус, поразяват предимно жени и тяхното развитие нерядко започва по време на пубертета. Други регулират имунната система, като напр. пролактин, растежния хормон и витамин D.

Публикации сочат към ефекта на дезоксихоловата киселина (DCA), като имуностимулант на неспецифичната имунна система, активирайки нейните основни участници – макрофагите. Според публикации, определена наличност на DCA в човешкото тяло означава добра реакция на неспецифичната имунна система.

Ендогенни имуностимуланти

Деоксихолова киселина – стимулатор на макрофагите

Синтетични имуностимуланти

Имиквимод и ресиквимод активират имунните тела чрез Toll-подобен рецептор 7 (TLR 7).

Коластра за имунитет и за деца

Обща информация

Говеждата коластра е млечна течност, която се дои от вимето на кравите в първите дни след раждането, преди да се появи истинското мляко. Тази течност съдържа протеини, наречени антитела. Тези антитела могат да се борят с бактерии и вируси, които причиняват заболявания. Нивата на антитела в говеждата коластра могат да бъдат 100 пъти по-високи от тези в обикновеното краве мляко. Изследователите са създали специален вид, наречен “хиперимунна говежда коластра”. Тя се произвежда от крави, получили ваксинации срещу специфични болестотворни организми и са с високо съдържание на специфични видове антитела.

Говеждата коластра се използва най-често при диария и остри вирусни инфекции, вкл. на горните дихателни пътища.

Използване и ефективност

Диария. Приемът на говежда коластра предотвратява инфекциозна диария при деца с анамнеза за даденото състояние. Помага също така да се съкрати продължителността на това заболяване.

Инфекции на дихателните пътища. Приемът на говежда коластра през устата може да предотврати инфекции на горните дихателни пътища, а също и да намали симптомите им.

Грип. Приемането на говежда коластра през устата допринася за предотвратяване на грипа. Може да бъде ефективна и при хора, изложени на по-голям риск да се разболеят от грип.

Диария, причинена от ротавирус. Приемът на говежда коластра намалява диарията при деца, заразени с ротавирус. Повечето изследвания са използвали хиперимунна говежда коластра.

Дозировка

Следните дози са изследвани при научни изследвания:

Възрастни:

При инфекции на дихателните пътища: използвани са 10-20 грама говежда коластра дневно в продължение на 8-12 седмици.

При грип: 400 mg от обезмаслена изсушена чрез замразяване говежда коластра дневно в продължение на 8 седмици.

Коластра за деца:

За диария: 7 грама говежда коластра три пъти дневно в продължение на 14 дни. За предотвратяване на инфекциозна диария при кърмачета е използвана бебешка формула, съдържаща 0,5 грама/kg. хиперимунна коластра от едър рогат добитък за една седмица. Също така 3 грама говежди коластра веднъж дневно се използват при деца под 1-2 години, а по 3 грама два пъти дневно се използват при деца на възраст 2-6 години в продължение на 4 седмици за предотвратяване на инфекциозна диария или в продължение на 1 седмица.

При диария, причинена от ротавирус: използвани са 10 грама говежди коластра дневно в продължение на 4 дни или 20-300 мл. дневно в продължение на до 2 седмици.

Лактоферин

Лактоферинът (LF), известен още като лактотрансферин (LTF), е многофункционален протеин от семейството на трансферините. Широко представен е в различни секреторни течности, като мляко, слюнка, сълзи и назален секрет. Присъства също във вторичните гранули на ПМН и се секретира от някои ацинарни клетки. Може да бъде пречистен от мляко или произведен рекомбинантно. Човешката коластра е с най-висока концентрация, следвана от човешко мляко, след това краве мляко.

Лактоферинът е един от компонентите на имунната система на организма; има антимикробна активност и е част от вродената защита, главно при лигавиците. По-специално, лактоферинът осигурява антибактериална активност на човешките бебета.

Лактоферинът принадлежи към вродената имунна система. Освен основната си биологична функция, а именно свързването и транспортирането на железни йони, лактоферинът има и антибактериални, антивирусни, антипаразитни, каталитични, противоракови и антиалергични функции и свойства.

Антибактериална активност

Основната роля на лактоферина е да сеестерира желязото и по този начин премахва основния субстрат, необходим за растежа на бактериите. Антибактериалното действие на лактоферин се обяснява и с наличието на специфични рецептори на клетъчната повърхност на микроорганизмите. Лактоферинът се свързва с липополизахарид на бактериални стени, а окислената желязна част на лактоферина окислява бактериите чрез образуване на пероксиди. Това се отразява на мембранната пропускливост и води до разпадане на клетките (лизис).

Въпреки че лактоферинът има и други антибактериални механизми, които не са свързани с желязото, като стимулиране на фагоцитоза, взаимодействието с външната бактериална мембрана, описано по-горе, е най-доминиращо и най-изследвано. Лактоферинът не само разрушава мембраната, но дори прониква в клетката. Свързването му с бактериалната стена е свързано със специфичния пептид лактоферицин, който се намира в N-лоба на лактоферин и се получава чрез ин витро разцепване на лактоферин с друг протеин – трипсин. Механизмът на антимикробното действие на лактоферин е докладван като лактоферинови мишени H +-ATPase и пречи на протонната транслокация в клетъчната мембрана, което води до летален ефект in vitro.

Лактоферинът предотвратява прикрепването на H. pylori в стомаха, което от своя страна помага за намаляване на нарушенията на храносмилателната система. Говеждият лактоферин има повече активност срещу H. pylori, отколкото човешкия лактоферин.

Антивирусна дейност

Лактоферин в достатъчна якост например – 2 г. орална капсула дневно действа предимно ин виво, за широк спектър от човешки и животински вируси базирани на ДНК и РНК геноми, включително вируса на херпес симплекс 1 и 2, цитомегаловирус, ХИВ, вирус на хепатит С, хантавируси, ротавируси, полиовирус тип 1, човешки респираторен синцитиален вирус, вирусни левкемии и др.

Най-проучваният механизъм на антивирусна активност на лактоферин е неговото отклоняване на вирусни частици от целевите клетки. Много вируси са склонни да се свързват с липопротеините на клетъчните мембрани и след това проникват в клетката. Лактоферинът се свързва със същите липопротеини, като по този начин отблъсква вирусните частици.

Освен че взаимодейства с клетъчната мембрана, лактоферинът се свързва директно и с вирусни частици, като вирусите на хепатит. Този механизъм се потвърждава и от антивирусната активност на лактоферин срещу ротавируси, които действат на различни типове клетки.

Лактоферинът също потиска репликацията на вируса след проникването му в клетката. Такъв индиректен антивирусен ефект се постига чрез въздействие на естествени клетки убийци, гранулоцити и макрофаги – клетки, които играят решаваща роля в ранните стадии на вирусни инфекции, като тежък остър респираторен синдром (SARS).

Противогъбична дейност

Лактоферинът и лактоферицинът инхибират ин витро растежа на Trichophyton mentagrophytes, които са отговорни за няколко кожни заболявания като трихофития. Лактоферинът действа и срещу Candida albicans – диплоидна гъбичка, която причинява опортюнистични орални и генитални инфекции при хората. Флуконазол отдавна се използва срещу Candida albicans, което доведе до появата на щамоверезистентни към това лекарство. Въпреки това, комбинация от лактоферин с флуконазол може да действа срещу резистентни към флуконазол щамове на Candida albicans, както и други видове Candida: C. glabrata, C. krusei, C. parapsilosis и C. tropicalis. Противогъбичната активност се наблюдава при последователна инкубация на Candida с лактоферин и след това с флуконазол, но не и обратно. Противогъбичната активност на лактоферицин надвишава тази на лактоферин. По-специално, синтетичният пептид 1–11 лактоферицин показва много по-голяма активност срещу Candida albicans, отколкото родния лактоферицин.

Антикарциногенна активност

Противораковата активност на говеждия лактоферин (bLF) е доказана при експериментални карциногенези на белия дроб, пикочния мехур, езика, дебелото черво и черния дроб. Също така, говеждият лактоферин намалява честотата на рак на устната кухина с 50%.